Промяна на климата

Картата показва всички регистрирани мили, изминати със самолет по света. Само през 2000 година пътнически самолети изминават общо разстояние от 25 000 милиарда км. (данните се увеличават). Това са 630 000 обиколки на Земята. За разлика от бензина, дизеловото гориво и горивото за отопление, самолетното гориво е освободено от облагане с акциз. Това особено разгневява природозащитниците, тъй като поради високите емисии на въглероден двуокис (CO2), самолетите са едно от най-вредните средства за транспорт за околната среда. Съгласно европейското законодателство от 2005 г. е възможно да се облага на национално ниво керосина, но до момента данъка се прилага само в Холандия и Норвегия. Нещо повече, от 2012 г. въздушното движение в рамките на ЕС е включено в схемата за търговия с емисии. Това означава, че всички авиокомпании, които оперират в рамките на ЕС, трябва да купуват въглеродни кредити. През 2012 г. само в резултат от въздушния трафик в Европа са причинени 133 милиона тона емисии на CO2. На въздухоплаването принадлежи около 13% от всички емисии на парникови газове, свързани с транспорта.

Диаграмата изобразява глобалните емисии, отделяни от автомобили. През 2011 г. моторните превозни средства в света са били около един милиард, от тях около 700 милиона са леки автомобили. Смята се, че този брой ще се утрои до 2050 г., тъй като Китай и Индия стават все по-моторизирани. Затова световното потребление на енергия чрез автомобилния транспорт ще продължи да се покачва рязко. В Европа се пада по една кола на всеки втори жител в Европа, докато в Таджикистан например има един автомобил на повече от 2000 души. Междувременно, в индустриализираните страни са във възход автомобилите с електрически двигатели, хибридни и горивни клетки. Производителите на коли обаче проектират технологично остарели и замърсяващи автомобили за пазарите на нововъзникващите и развиващите се страни. Автомобилният транспорт отделя почти 80 на сто от парниковите газове.

Картата показва разпространението на транспорта с товарни кораби, измерен според регистрирания полезен товар.Товарните кораби представляват 57% от световната корабостроителна индустрия, по-голямата част от оставащия дял принадлежи на танкерите за превоз на петрол. Военните и търговски кораби заемат малък дял от световната корабна индустрия. Повечето плавателни съдове с капацитет за високо натоварване са регистрирани в Панама, Либерия, Малта и Кипър. В Панама е 26% от общия размер на регистрирания товар в света. 7% от всички парникови газове, свързани с транспорт, са освободени в резултат на корабоплаването.

Картата показва консумацията на горива (природен газ, въглища, петрол, дървесина и ядрена енергия) в света, с други думи това, което използвате, например за отопление, осветление, транспорт, или при производството на стоки. Потреблението в северното полукълбо е много по-високо, особено в Северна Америка, Европа и Япония, в сравнение със страните от Южното полукълбо. Но пък търсенето на енергия в Китай и Индия се увеличава постоянно. Тонове CO2 се отделят предимно от изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ). Не е изненадващо, че по-голямата част от емисиите на парникови газове се дължат на енергийния сектор. Спестяването на енергия и използването на възобновяеми енергийни източници (геотермална енергия, слънчева енергия, вятър и вода) помагат за по-устойчива енергийна политика.

Световната горска покривка намалява. Картата показва в кои области има най-голямо унищожаване на горски маси пропорционално на наличните горски площите. Повечето зони са в Южна Америка, най-вече в Бразилия, където е най-голямата залесена площ в света. Налице е висока загуба на гори в Югоизточна Азия. Тропическите дъждовни гори в Индонезия са засегнати от широкомащабно обезлесяване. Горските райони на африканския континент са също силно изчерпани. Горските площи също са част от дискусията за промените в климата като абсорбатори на въглерод, тъй като дърветата и растенията поглъщат CO2 от въздуха и го съхраняват. По този начин намаляват парниковите газове в атмосферата. Все още се разчистват големи горски площи, например, за да се създаде паша за добитъка, за соеви насаждения или петролни полета.. При изгарянето на дърветата се особождава CO2, складиран в тях. Така разчистването на обработваема земя за земеделско ползване създава допълнителни емисии на парникови газове.

Картата показва районите, в които има на високи емисии на метан и азотен оксид. Селското стопанство, но също и топенето на ледниковите полета в Арктическата тундра, допринасят за увеличаването на парниковите газове метан (CH4) и азотен оксид (N2O). В сравнение с въглеродния диоксид, метанът допринася около 20 пъти повече за глобалното затопляне, а азотният диоксид около 300 пъти. Метанът се произвежда при отглеждането на ориз, въгледобива, производството на енергия, производството на добитък във ферми, при разграждането на органичен материал от бактерии. Азотният оксид се освобождава от азотен тор, естествен тор и животински отпадъци, промишлените процеси и използването на енергия. Приблизително 11% от парниковите газове, отделяни в световен мащаб се дължат на селското стопанство. В дебата около промените в климата, кравите често са наричани „климатични убийци”. Това е така, защото храносмилателният тракт на добитъка произвежда метан; газът се отделя приблизително на всеки 40 секунди. С увеличаване на консумацията на месо в света, нараства и концентрацията на метан в атмосферата. През последните 50 години тя се е увеличила шест пъти.

Картата показва количеството отпадъци, които се натрупват в големи и малки градове. Статистическите данни включват битовите, промишлените отпадъци и отпадъците от обществени сгради като училища. Към отпадъците спадат опаковки, хартия, органични отпадъци, обемисти отпадъци и вредни отпадъци. Най-много отпадъци на глава от населението произвежда Русия, докато много малко е произвежданато количество в Мадагаскар, Буркина Фасо, Непал и Коста Рика. В индустриализираните страни има множество стоки за еднократна употреба. В развиващите се страни те се използват повторно. В Австрия управлението на отпадъци и отглеждането на животните отделят най-голямо количество емисии метан. Разпоредбите за превенция на отделянето на отпадъци, разделното събиране и изхвърляне на отпадъците може да намали образуването на парникови газове. Но нарастването на общия обем на отпадъците изисква комплексни мерки за по-голяма устойчивост. Около 4% от световните парникови газове се дължат на отпадъците.