Бедност
Модулът отчита множеството лица на бедността в развиващите се и в индустриализираните страни
Въведение към темата
Пред вас са 4 имена, всяко свързано с финансова история. Моля прочетете историите и отговорете на въпросите след това.
Аманда, на 65 години.
Три години след като започна финансовата криза нашата къща беше продадена на търг. Живея със съпруга си в една малка каравана в парк в САЩ. Последните няколко години финансовото ни положение се промени изцяло. В началото се опитахме да изплатим къщата с нашите спестявания. Когато съпругът ми загуби работата си, а аз се разболях, лихвите по плащанията станаха твърде високи. Високите разходи за медицинско лечение изядоха пенсията ми. Трябваше да спра членството си в различни клубове, изгубих контакт с много приятели, но най-неприятни за мен са погледите на хората, когато се наредя на опашката за топла храна.
Юсеф, на 10 години.
Имам трима братя и сестри и живеем в апартамент в 10-ти район на Виена с майка ми. Споделям стаята си с по-голямата ми сестра, двете ми по-малки сестри спят с майка ми. През зимата често сме болни понеже в апартамента ни е много студено. Това означава, че скоро ще се местим. Най-малката ми сестра сега също тръгва на детска градина и майка може да започне да търси работа веднага. Засега тя няма късмет, трябва да подобри своя немски. Записа се на курс към Агенцията по заетостта. Много работни места не са подходящи за нея, защото тя има дископатия и не може да вдига тежки товари. Вкъщи винаги е стресиращо, когато сестра ми и аз искаме да отидем на училищни екскурзии, защото мама винаги има нужда от много пари за това. Бих искал да посетим баба в Египед това лято, но полетите за съжаление са твърде скъпи, така че вероятно отново ще отложим посещението.
Антон, 45 години.
Моят дом е по улици, мостове, пейки и паркове на Виена. Това не винаги е било така. Когато жена ми се разведе с мен, се изнесе и взе двете ни деца. Бях съсипан. Изпаднах в депресия малко по-късно, когато загубих работата си и всеки ден гледах пред мен неплатените сметки. Опитах се да си намеря нова работа, но не успях. В крайна сметка бях принуден да напусна апартамента. Първо отидох в приют, но не можах да свикна с правилата. С начина ми на живот сега всеки ден мога да избирам какво да правя. Винаги съм мислел, че животът на улицата е само краткосрочно решение, но ето аз съм бездомен от доста време.
Наима, 14 години.
Аз живея с майка ми и четири братя и сестри в близост до Могадишу, столицата на Сомалия. Поради гражданската война ние постоянно сме в опасност и често се налага да бягаме от вкъщи. Мразя това, защото когато си тръгваме, винаги оставяме болната ми сестра, храната и водата никога не са достатъчни. Също така, рядко виждам баща си и ми липсват историите, които той ми чете. Той често ми разказва истории от училище. Аз също бих искала да се върна в училище, но в града е твърде опасно и трябва да остана с майка ми и с моите братя и сестри да се грижим за земята.