Равнопоставеност на половете

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПОЛОВЕТЕ ПРИ ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Равнопоставеността на половете в процесите на взимане на решения засяга две области: участието на жените в политиката и в ръководството на компаниите.

Борбата за участието на жените в политиката, както и за достъпа до платена работа започва още по време на първата вълна на феминисткото движение. Тя е основана на убеждението, че жените трябва да имат право да взимат сами решения за собствения си живот – дори чрез политически решения. За да се реализира това право, от първостепенна важност е те да имат дял в политическия живот.

„Стъкленият таван” и „стъкленият асансьор” също играят важна роля в процесите на взимане на решение.

Квотите са един от начините за постигане на равнопоставеност в разпределението на жените и мъжете в структурите за взимане на решения.

Квотите са механизъм, който в миналото е доказал голямата си ефективност. Трябва да се отбележи, че квотите за жени са само временна мярка, която цели да превъзмогне бариерите, създадени на базата на стереотипите за родовия пол.

Квотите са нещо обичайно в политиката. Всяка политическа партия осигурява определени „запазени” позиции за представители на различни сфери – има национални, регионални, образователни квоти, и т.н. Причина за това са усилията на политическите партии да получат възможно най-много гласове. Удивителното е, че квотите на базата на пола често са отхвърляни. Квотите сами по себе си не гарантират прилагането на политики за родовия пол. Те само осигуряват участие на жените (в идеалния случай) в политиката. Все пак е основателно да се предположи, че жените, които са избрани, ще подкрепят, на базата на осбствения си опит, и политики, насочени към балансирано участие на жените във всички сфери на социалния и политически живот.

Има няколко начина за налагане на квоти. Те могат да бъдат установени със закон, но също така има и доброволни квоти – когато отделни структури сами определят минимални граници на участие на жените и мъжете в структури, които взимат решения. Идеалният модел е т.нар. „цип” – когато единият пол винаги е взаимнозаменим с другия. Опитът в различни страни доказва, че минималният праг от 30% участие е от критично значение за защитата на интересите на определена група (в този случай главно жените). Политическите партии или компаниите могат да бъдат мотивирани да определят доброволни квоти в допълнение към установените със закон – за да повишат престижа си или за да получат концесия или субсидии.

Най-честото възражение срещу включването на жени в листите на кандидатите на политическите партии или в ръководството на компания е аргументът, че „самите жени не се стремят към това – те просто не искат да влизат в политиката”. За всеки един лидер на партия нежеланието на дадена социална група да участва в политическия живот на партията си трябва да е основателна причина да се замисли (каква партия сме, че жените отказват да ни покрепят – какво вършим погрешно?), а не аргумент, за да отхвърли подкрепата им.

Задача

• Открийте колко жени заемат места в парламентарно представените партии във вашата страна.
• Научете кои теми са били свързани с равнопоставеността на половете в предизборната програма на победилите на последните избори в страната ви политически партии и кои от тях са включени в програмата на правителството.
• Какви действия бихте препоръчали за насърчаване на интереса на жените към сътрудничество в компания /организация/политическа партия?