Критично мислене

Какво е критично мислене?

“Отличителен белег на образования ум е способността му да се занимава с дадена мисъл, без да я приема.” Аристотел

Ако попитаме хората какво е критично мислене, често става ясно, че те го свързват с нещо отрицателно, нещо, което посочва грешките, както когато шефът ни ни критикува. Това обаче не е единственото значение на думата критичен. Всъщност отрицателното отношение при критичното мислене е повече пречка, отколкото предпоставка за добри резултати, тъй като то може да повлияе на безпристрастната ни преценка. А критичното мислене стъпва на безпристрастна преценка.

Критичното мислене, наричано още критичен анализ, е комбинация от осъзнати действия и умения, които може да използваме, за да открием истината или манипулацията, които се съдържат в информацията, която получаваме или която даваме на другите. Тази информация може да е от всякакъв източник - текст, звук или образ. В западния свят традицията на критичното мислене може да бъде проследена до Древна Гърция с добре известния метод на Сократ, а в Изтока – до Древна Индия и будистката литература.

Критичното мислене се базира на активно, разумно обмисляне на информацията (например мнение или отношение, дори нашето собствено) и нейното активно преценяване, на задаване на въпроси, на вземане под внимание на различни гледни точки, на евентуалното влияние на нашите собствени стереотипи, на вкоренени предположения и предразсъдъци, както и на евентуални интереси.

За да го прилага правилно, човек трябва постоянно да подлага на преглед собствените си мисли и да не приема информацията като даденост, а да я анализира, за да открие дали е точна, ясна, уместна или логична. В този случай каквато и информация да е включена в аргументите, тя трябва да бъде анализирана, преценена от различни гледни точки, поставена в конкретния контекст.

„Недостатък” на критичното мислене е фактът, че то не може да се усвои за една нощ. Не е достатъчно да знаеш установените му методи, тъй като способността да се мисли критично трябва да бъде съзнателно усъвършенствана и да се използва редовно. И не само това – първо трябва да се отървем от старите безкритични навици. Едва след това можем да придобием навиците за критично мислене.

Както се посочва в цитата на мисълта на Айнщайн в началото на модула, не трябва да спираме да задаваме въпроси. Какви въпроси може да задаваме?

• Какви са целите на информацията? Защо мисля така?
• Какви думи са използвани?
• Кой е източникът на информацията? Как е събрана информацията? От какви източници?
• Какви аргументи са използвани? Използвани ли са някакви техники за манипулация?
• Намесени ли са стереотипи или предразсъдъци?
• Какъв може да е резултатът от тази информация? За кого?
• Възможни ли са други гледни точки към тази информация? Каква е позицията на тези, които са свързани с информацията?