Критично мислене
Модулът показва как да мислим критично, как да намираме скрития смисъл и да четем между редовете
Логически заблуди, които се позовават на предразсъдъци
Предразсъдъците ни са нелогични мнения, основани на емоции, неграмотност и страх от непознатото. Те не ни позволяват да обмисляме нещата разумно и ясно. Има два основни вида предразсъдъци – първият вид се опитва да атакува човек пряко, а вторият, преносно казано, отравя водата в кладенеца.
Първият вид - ad hominem (ад хоминем, от лат. „към/срещу личността“) и неговите подвидове – се опитва да опонира на аргументацията, като посочва нечии недостатъци – истински или измислени. Целта е да се отвлече вниманието от дискусия върху самия проблем към дискусия относно добрите или лошите характеристики на опонента.
Пример:
“Томас не трябва да говори за това какво ще правим по физическо. Той винаги е бил дебел.”
Обяснение: Фактът, че Томас е бил дебел в миналото, няма нищо общо със способността му да планира образователни дейности.
Вторият вид се опитва да дискредитира аргумента, като го свързва с определена непопулярна група. Най-известният такъв пример е т.нар. reductio ad Hitlerum – прокарване на аналогия между позицията на опонента и тази на Хитлер и нацистите.
Пример:
Пример „Вегетарианците са странни. Знаеш ли, че и Хитлер е бил вегетарианец?”
Обяснение: Същият подход може да се приложи към всяко движение, група, общност или личност, които се свързват с нещо негативно. Базиран е на логическата заблуда, че ако нещо е било подкрепяно от нацистите (комунистите, маоистите, и т.н.), то автоматично следва, че то е лошо. Работи и в обратната посока – ако някой е бил срещу нацистите/комунистите, той автоматично се превръща в добрия герой.
Пример:
Атеистите нямат морал, Сталин също е бил атеист.”
Обяснение: Фактът, че Сталин е бил атеист, няма нищо общо с останалите атеисти.
Пример:
„Джозеф беше много добър човек – би се срещу нацистите.”
Обяснение: Фактът, че Джозеф се е бил срещу нацистите, не го прави автоматично добър човек.