Гражданско общество

Политики с участие

Участието на гражданите има множество функции в развитието на силна система на местно самоуправление и е ключово при изграждане на съзнание за значимостта на местните структури и за средствата за разбиране на тревогите и желанията на общността. Развитието на инициативи може да бъде много по-успешно, ако има чувство за собственост върху проект посредством пряко участие. Въпреки че участието на гражданите може да бъде трудно, сложно, времеемко, а и някой път и невъзможно да се прокара гражданско участие в процеса на вземане на решения, то когато решенията се основават на консенсус, резултатите имат по-голяма легитимност и са по-широко приети, отколкото ако решенията са взети само от избраните представители, независимо от избирателите им.

Има силни основания да се инвестира в усилия да се насърчат гражданите да участват и да сътрудничат. Участието е основно за същността на демокрацията и доброто управление, тъй като подобрява информационния поток, отчетността, оттук и процеса и дава възможност да бъде чуто мнението на тези, които са пряко засегнати от публичните политики. Обратната връзка от гражданите дава възможност да бъдат идентифицирани нуждите на общността и приоритетите, съответно и адекватно да бъдат разпределени публичните ресурси. При ограничени ресурси приносът и включването на граждански организации, частен бизнес и обикновени граждани може да облекчи натиска върху администрацията. Още повече с въвличането на гражданите се увеличава и легитимността на решенията между изборите.

Примери на политики с участие на местно ниво

За да обясним значението на гражданското участие, може да използваме един много прост пример за построяване на детска площадка в квартала. Често площадките за разрушавани, или от вандали, които ходят там вечерите, или дори покрай играта на самите деца. Разрушените площадки често са остават запуснати, а родителите намират друго място, на което да заведат децата си. Счита се задължение на местната власт да се грижи за тези места и да ги възстановява. Това може да бъде много дълъг процес и често след това те биват въстановени и отново разрушени.

Това са и някои от случаите, в които гражданите, живеещи наоколо биват въвлечени. Дали се опитват да привлекат вниманието на общината или медиите да ускори ремонта, или пък участват доброволно и със собствени средства във възстановяването на площадките. Или пък общината им предоставя материали, а те се организират със съседите и ремонтират площадката с децата край тях. След това отношението към нея е много различно. Интересът дори да се организират протести за защита на площадката и тя да са е опазва е много по-голям.

Това се отнася и до други обществени пространства - ако са въвлечени хора (в процеса на вземане на решения, планирането или дори като доброволци при изграждането), то тяхната съпричатност към мястото е много по-голяма и те не само го ползват, но и го предпазват от разрушаване.

Осемте стъпала на гражданското участие, разработени от Шери Арнщайн опростяват и могат да имат различни форми в една или друга страна, но помагат да се илюстрира аргумента, който мнозина пропускат - участието на гражданите се увеличава значително.

Най-долните стъпала са Терапия и Манипулация. Те описват нивата на "не-участие", които са измислени, за да замести реалното участие. Тяхната истинска цел не е да позволят на хората да участват в планирането или изпълнението на програми, а да позволят на властимащите да "образоват" и да "лекуват" участниците.

Следващите стъпала стигат до нивата на символичното участие, което им позволява да чуят и да имам собствен глас: Информиране и Консултиране. Когато те са изпълнени напълно, гражданите наистина могат да слушат и да бъдат чути. Но отвъд това, те нямат силата да гарантират, че техните становища ще бъдат взети под внимание от взимащите решения.

Когато участието е ограничено до тези нива, няма механизми, които да гарантират последващи действия, нито гаранция за промяна на стутуквото. Нямащите право могат да съветват, но правото да решават остава на оправомощените с власт. По-нагоре по стълбата има нива на контрол на гражданите и на нарастваща степен на влияние. Гражданите могат да бъдат Партньори, което им позволява да преговарят и да договарят остъпки с традиционните овластени.

Най-горните стъпала са Делегираната власт и Гражданския контрол, при които гражданите получават мнозинството от местата при вземане на решения или пълна власт.