Равнопоставеност на половете

Темата разкрива какво означава равнопоставеност на половете и как ролите на половете се проектират в социалната реалност

РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПОЛОВЕТЕ ПО СВЕТА

Макар че равнопоставеността на половете е част от всеобщите човешки права, не е възможно да се подходи към този проблем универсално. Интересите на жените и мъжете се различават в различните култури. Отделните страни подхождат различно към мъжкото и женското вследствие на културните си и социални особености и затова проявите и последствията от отношението към пола са различни. Следователно не е възможно да се приложи еднакъв подход за защита на равнопоставеността между половете, а трябва да се вземат предвид националните особености и да се изберат съответни стратегии за справяне със специфичните проблеми. Макар че цели като еднакъв достъп до образование и работа, равнопоставеност в семейството, еднакво заплащане, еднакъв дял в активи и печалбата от тях, еднакъв достъп до властта и до уреждане на лични дела, защита срещу насилие, основано на пола, и т.н., са общи, темпото на осъществяването им, както и пречките пред прилагането им са различни в отделните страни:

Това са няколко от специфичните проблеми:

  • Ранни бракове - най-често принудителни, уговорени бракове, „купени” бракове, както и ограничително законодателство, което повлиява на брака (забрана на развода или загуба на правото на защита за жените при развод или смърт на съпруга), и продължаващите случаи на ритуални убийства на вдовици след смъртта на съпруга им. Корените на тези явления са в местните културни и религиозни традиции, които продължават да съществуват, въпреки че официалната политика ги отхвърля. В днешно време тези явления са характерни най-вече за селските райони в Азия, Близкия Изток и Африка.
  • Криминализация на хомосексуалността. Много страни – нй-вече заради контрола на религията - наказват хомосексуалността. В Индия например текат обсъждания на декриминализацията на хомосексуалността, засега обаче без успех. Подобна е ситуацията в някои страни в Африка и Близкия Изток.
  • Специфичен проблем е явлението „липсващи момичета“. По някои оценки заради подценяването на жените, над 100 милиона мъже „живеят” в резултат на убийството на новородени момичета, прехвърляне на икономически ресурси и храна, които се отнемат на децата от женски пол, както и насилие от общ характер. Причините за това са следните: селективни аборти на база на пола на детето в региони, където има политика за едно дете в семейството, ниска оценка на жените, а оттам – и на момичетата, в сравнение с момчетата като причина за по-лошо отношение към дъщерите, отколкото към синовете (като грижи, хранене, здравни грижи, и т.н.). По-лош достъп до здравни грижи за жени и момичета. Индия е на четвърто място в света след Афганистан, Конго и Пакистан по отношение на рисковете пред жените. След последното преброяване на населението, проведено през 2011 г. в хималайския щат Утаракханд, където съотношениeто между момчетата и момичетата на възраст между 0 и 6 години се е понижило на 886 момичета на 1000 момчета, се заражда много активно гражданско движение за мерки срещу умъртвяването на женските зародиши. Данните от Утаракханд са много по-лоши от средното ниво за страната, което се е понижило на 914 момичета на 1000 момчета от 927 на 1000 при преброяването през 2001 г. Според демографи през 2001 г. е имало 6 милиона „липсващи момичета” в Индия, а сега „липсват” 7,1 милиона от общо население на страната в размер на 1,21 млрд. човека.
  • Един от най-големите проблеми е насилието над жени. По данни на Световната банка и Световния фонд за жените, 48% от съдиите в Индия смятат, че е оправдано един мъж да бие съпругата си (въпреки съществуващите закони, криминализиращи домашното насилие).
    Специфичен пример за насилие над жените, което застрашава репродуктивното им здраве, е обрязването. Тук се включват частичното или пълно премахване на външните женски гениталии, както и други наранявания на женските полови органи, които не са обусловени от медицински причини. Това отразява дълбоко вкоренената неравнопоставеност между половете и представлява крайна форма на дискриминация спрямо жените. Обрязването почти винаги се извършва при непълнолетни момичета и е нарушение на правата на децата. Тази практика нарушава и човешкото право на здраве, сигурност и физическа цялост, правото човек да не бъде подлаган на мъчения и жестоко, нехуманно или унизително отношение, както и правото на живот в случаите, когато вследствие на процедурата настъпва смърт.

Източници

siteresources.worldbank.org
www.globalfundforwomen.org
www.feminist.org
www.who.int