Равнопоставеност на половете

САМОНАРАНЯВАНЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ

Стереотипите относно родовия пол са заредени с очаквания, които в много случаи са много трудни за изпълнение. Митът за красотата е една такава стереотипна идея, която внушава, че красивият външен вид е съществено женско качество.

Митът за красотата е набор от стереотипи за родовия пол, които поддържат идеята, че красотата е от ключово значение за женствеността.

Митът за красотата създава огромен натиск, на който са подложени момичетата и жените (а все повече и момчетата и мъжете). Желанието да се харесваш е присъщо на всички хора. Разбирането за красота се различава значително в различните култури или исторически периоди. Проблемите възникват, ако нещо, което не може да бъде постигнато по друг начин, освен по изкуствен, се определя като „естествена” женска хубост, ако се определя само за определен кратък период (старостта е грозна), ако разбирането за красота в една култура се налага над всички други и най-вече ако застрашава здравето и живота на жените.

Все повече момичета страдат от хранителни разстройства, а повечето жени в някакъв момент от живота си са били на диета, за да отслабнат. Означава ли това, че повечето жени са с наднормено тегло? Ако да, как е възможно „естествен” идеал да е нещо, което повечето жени не могат да постигнат? Този проблем обаче е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Това какво ни изглежда красиво, какво ни изглежда „секси”, се научава. Ако децата бъдат учени, че жените са красиви, ако са слаби, а мъжете са красиви, ако имат „големи мускули”, то те изпитват притеснения относно външния си вид, колкото по-далеч са от идеала. Най-тревожното е, че те не страдат неоснователно. В общество, където красотата на жената се оценява повече от работата й – нека сравним доходите на един модел или наградите в конкурсите за красота със заплатите на жените – момичетата и жените са подвластни на мита за красотата. Тъй като по-голямата част от населението е далеч от идеала, те са повече или по-малко неудовлетворени от външния си вид.

Митът за красотата смалява личните качества и таланти до нещо, което не е толкова важно, колкото красотата. Последствие от мита за красотата е например ситуацията, в която професии, където се оценява красотата на жената (модели, водещи, и т.н.) са несравнимо по-добре платени от „женските професии”. Това не се отнася за мъжете. Много „мъжки професии” не само са по-добре платени, но и по-ценени от професиите на мъжкия модел или мъжа водещ.

За децата и особено за младите хора вижданията на средата им и най-вече на връстниците им са най-важни. Много деца се тревожат за външния си вид до такава степен, че това ограничава личностното им развитие. Правото на личностно развитие е основно човешко право.

В резултат на мита за красотата жените плащат големи суми (от доходите си, които и без това усреднено са по-ниски от тези на мъжете) за козметични продукти, козметични интервенции, включително за пластична хирургия и диети, които ги излагат на рискове. Още по-тежко последствие от мита за красотата са хранителните разстройства, които се срещат сред все по-млади момичета. Анорексията, булимията, пристрастеността към тренировки и други ефекти на мита за красотата заплашват не само амбицията и доходите на жените и момичетата (а също и момчетата), но и тяхното здраве и дори живота им (световната статистика показва, че повечето разстройства се наблюдават по време на пубертета и юношеството, тоест между 12 и 18 години. Анорексията е третото най-разпространено хронично заболяване сред юношите).

Отрицателните последствия за здравето от стереотипите за родовия пол засягат жените, но също така и мъжете. Докато при жените това са най-вече насилието и митът за красотата, за мъжете има риск за здравето заради многото стереотипни очаквания, свързани с разбирането за мъжественост. Много рискове съдържа по-специално изискването мъжете „да са силни”. Възможно е мъжете да не изразяват чувствата си, което може да застраши душевното им здраве. Усилията на мъжете да намерят помощ от други хора, когато имат проблеми, може да бъдат определени като зависимост, загуба на независимостта им, слабост... Идеята за „идеалния мъж” изключва това. Изискването да бъдеш силен често се свързва с повелята „да бъдеш смел”. Проявите на смелост често прехвърлят границите на рисковото поведение и в резултат на това мъжете по-често са жертви на травми или са изложени на риск от заболявания, свързани със стрес вследствие на натиска върху представянето им. Силата и смелостта често се възприемат като способност да изразяваш агресия. Това застрашава не само самите мъже, но и хората около тях.

"... Това нещо, наречено смелост, понякога всъщност се крие в някаква форма на страхливост: доказателство са всички ситуации, при които жвланието за контрол, експлоатация или потисничество е успяло да направи законите за убийство, мъчение и изнасилване справедливи понеже е намерило подкрепа в „мачовския” страх от изключване от света на „мъжете”, които не познават слабостта. Мъжете понякога са наричани „мъжки момчета", тъй като са неподатливи на собствената си болка, но, което е по-важно, и на болката на другите " (Пиер Бурдийо: Мъжкото господство).