Критично мислене
Модулът показва как да мислим критично, как да намираме скрития смисъл и да четем между редовете
Как да четем вестник?
Медиите биха могли да бъдат независим източник на информация. Като цяло считаме сериозните вестници за по-надеждни от таблоидите, които често публикуват сензации и преувеличават реалността.
Важно е да правим разграничение между репортажа и останалите публицистични жанрове. Репортажът е кратък, точен и дава информация за събитията. Публицистиката (коментари, анализи) търси връзките, причините, отразява аргументи, прави оценки и заключения. Отразяването на новините трябва да бъде обективно, докато публицистиката носи мнението на автора.
Въпреки че пресата трябва да бъде безпристрастна, често се сблъскваме с липса на обективност. Използват се различни трикове. Например могат да бъдат цитирани двама експерти със сходно мнение, без да е потърсена противоположна гледна точка. Така журналистите подсилват фактите и предоставят едностранчива информация.
Ако журналист работи с факти, без да посочва своя източник, трябва да звънне предупредителна камбана. Това не означава непременно, че журналистът изопачава фактите, но читателят трябва да има възможността за верефицира информацията.
Прессъобщенията също трябва да се проверят, например за използване на неподходящи думи. Съобщението трябва да използва неутрален език. Не би трябвало да фигурират определения, тъй като те са емоционално натоварени и биха могли да повлияят върху тона на цялата статия. Читателят може да провери дали журналистът е субективен по наречията и прилагателните, които използва.
Пример:
Умен полицай залови 4 крадци. Прилагателното "умен" е субективно. Фактът, че полицаят е заловил 4 крадци не говори за средната му интелигентност. Може би преди е оставил неразкрити други 5 кражби.