Равнопоставеност на половете

Темата разкрива какво означава равнопоставеност на половете и как ролите на половете се проектират в социалната реалност

Какво води до неравнопоставеност на половете

История

История – Писмо до приятел:

Скъпа Ренка,

Извинявай, че не ти писах толкова дълго, но се случиха много неща. Миналата седмица беше ужасна. Бях в болница с малката Ема. Ще се пръсна от гняв. Трябва да ти напиша това, защото ти си в подобна на моята ситуация.

В неделя вечерта започна да я боли коремчето. Знаеш, че при двегодишно дете това може да означава много неща. Бяхме на барбекю, така че си помислих, че просто е яла нещо тежко и до сутринта ще ѝ мине. Разбира се, проверих корема ѝ, не беше апендиксът. Нямаше температура. На сутринта беше по-добре и аз отидох на работа както обикновено, а тя остана с баща си (нали знаеш, че той е в отпуск по бащинство? Писах ти за това предния път – нямахме избор. Той няма работа, а трябва да живеем от нещо, така че той я гледа).

Следобедът беше ужасен. Той се обади да каже, че отиват до болницата, защото Ема повръщала постоянно. Така че той я завел на преглед и макар че не открили нищо, решили да я задържат за наблюдение. Камил искал да остане с нея, защото знае, че родителите на толквоа малки деца могат да останат в болницата. Ужасното е, че не му разрешили. Казали му, че само майките могат да останат с децата, защото за татковците не били подготвени. Той започнал да спори с тях за това каква специална подготовка му трябва, при положение че просто иска да е с детето си. Така че те му обяснили, че нямат отделни стаи и той ще трябва да бъде в една стая с нечия майка, на която това със сигурност няма да ѝ хареса. Камил заявил, че смята, че всяка нормална майка ще е загрижена за детето, а не за друг родител. Въпреки това не му позволили да остане. Трябвало да седи няколко часа пред стаята на лекарите, целият в повръщано, защото не искал да остави Ема, която била доста изплашена. Най-накрая мен ме пуснаха в отпуск, въпреки че съм на изпитателен срок, и отидох там. За щастие Ема не беше толкова зле – оповръща цялата болница и я пуснаха. Но представи си, че бях на бизнес пътуване или ако някой баща живее сам с детето си. Отвратително е. А главното е, че те се хвалят, че са "болница приятел на бебетата". Така че наистина помисли дали Петер да си вземе отпуск за гледане на детето, а не ти. Знам, че той го иска и ти можеш да си го позволиш, но дори при лекарите има маси за преобуване само в женските тоалетни – ще бъде трудно. Надявам се, че нещата ще се променят, но всъщност е по-добре ти да си си вкъщи. Имаме закони против дискриминацията и всякакви документи за равнопоставеността – празни приказки.

Пази се и ми напиши нещо хубаво, защото имам нужда от кураж.

С обич,
Яна.

Въпроси за рефлексия

  • Смятате ли, че историята в писмото описва пречка на базата на родовия пол?
  • Как щяхте да реагирате на мястото на Камил и Яна?
  • Какъв съвет бихте дали на Ренка и Петер, ако трябва да решат дали бащата да си вземе отпуск за гледане на дете в Словакия?
  • Защо не е могъл Камил да остане с дъщеря си в болницата?
  • Какви процедури трябва да следва болницата, при желание от тяхна страна, за да може всички деца да бъдат с родителите си по време на престоя си там?