Равнопоставеност на половете

Втората вълна на феминисткото движение е свързана основно с политическите движения през 60-те и 70-те години на 20 век. Тя се разгръща на фона на студентските протести в Европа, антивоенното движение в САЩ, както и движението за равни права за етническите и културни малцинства. Всички тези елементи може да се наблюдават и в самото феминистко движение, което започва да се разширява: феминистите определят специфични искания от страна на черния феминизъм, лесбианизма и постколониалния феминизъм. Освен многото искания, които остават същите както по времето на първата феминистка вълна (политическа и икономическа равнопоставеност, еднакво заплащане и достъп до платена работа и образование), втората вълна формулира и други искания, породени от съвременния контекст. Това са по-специално репродуктивните права, равнопоставеност в брачните отношения, премахване на насилието на базата на родовия пол, равнопоставеност за нехетеросексуалните хора, и др. По отношение на теоретичните определения втората феминистка вълна допринася за разработването на теориите относно родовия пол, които бяха представени по-рано в текста.

More about The History of Second Wave Feminism: suite101.com

Глория Стайнъм

Американска феминистка, журналист и социална и политическа активистка от втората вълна, която е национално призната за лидер и говорител пред медиите на движението за освобождение на жените в края на 60-те и 70-те години на 20 век. Тя е колумнист в списание „Ню Йорк” и съосновател на списание Ms. През 1969 г. публикува статия, озаглавена „След силата на чернокожите – женското освобождение", която, наред с по-ранната й подкрепа на правото на аборт, й носи национална слава като феминистки лидер. Стайнъм прави известни и други бележити феминисти и обикаля страната заедно с пионера в областта на грижата за децата Дороти Питман Хюз и основателката на Националната черна феминистка организация Маргарет Слоън-Хънтър. През 1970 г. Глория Стайнъм се налага като лидер на Женското движение благодарение на пламенното си изказване пред Сената в защита на Поправката за равни права и есето си относно утопията на равнопоставеността, озаглавено "Какво ще стане, ако жените спечелят”, публикувано в списание „Тайм”. Стайнъм работи съвместно с Джейн Фонда и Робин Морган за основането на Медиен център на жените – организация, която се бори за увеличаване на участието на жените в медиите чрез подкрепа, медийно и лидерско обучение и създаване на авторско съдържание.