Равнопоставеност на половете
Темата разкрива какво означава равнопоставеност на половете и как ролите на половете се проектират в социалната реалност
Първата феминистка вълна
Първата вълна в средата на 19 век идва след гражданските движения в Европа и аболиционисткото движение в Америка (движение за премахване на робството). Основните искания са право на глас за жените, също както и еднакво заплащане, право на образование и работа, защита по време на майчинство, и др.
Наред с други активисти, за равнопоставеността между мъжете и жените в първата вълна на феминисткото движение допринасят Емелин Панкхърст и нейните дъщери, Емили Уайлдинг Дейвисън, както и други хора във Великобритания; Сюзън Б. Антъни, Елизабет Кейди Стантън и Алис Пол в САЩ; Луиз Ото-Петерс, Луиза Астон, Лили Браун и други в Германия; Маришка Гардош и Роза Беди-Шуимър в Унгария; Олена Пчилка (Малка пчела), Наталия Кобринска и Олга Кобилянска в Украйна; Франтишка Пламинкова и Франтишка Земинова в Чехия; Хана Грегорова, Елена Мароти-Шолтешова, Терезия Вансова в Словакия, и мнозина други в други страни.
Алис Пол
19-та поправка в Конституцията на САЩ през 1920 г., с която се забранява дискриминацията по отношение на правото на глас. Тя организира успешна акция във Вашингтон. Фокусира се върху лобирането за поправки в Конституцията, които да осигурят право на глас на жените. Алис Пол и нейните съмишленици създават Националната партия на жените през 1916 г. и започват да въвеждат някои от методите, използвани от суфражисткото движение във Великобритания. През януари 1917 г. партията провежда първия политически протест, окупирал Белия дом. Окупаторите, известни като "Мълчаливите часовои", държат плакати с искания за право на глас. Това е пример за кампания за гражданско неподчинение без упражняване на насилие. През юли 1917 г. окупаторите са арестувани. В знак на протест Пол започва гладна стачка. Гладната стачка, заедно с продължаващите демонстрации и съпътстващото ги медийно отразяване, продължават да оказват натиск върху администрацията на президента Удроу Уилсън.
Източници
Както става ясно, правото на гласуване, достъпът до образование и платена работа не са достатъчни. Въпреки че официално жените получават достъп до граждански права, все още има бариери в обществото, които им пречат да ги използват на практика. Затова втората вълна на женското движение се фокусира върху тези бариери.