Развитие

Най-бедният милиард население

Какво можем да направим за това?Пол Кулиър казва, че ние не можем да спасим никого. Обществата на най-бедните държави трябва сами да се спасяват. Във всяка от тези страни има хора, които се опитват да променят ситуацията, но те са спирани от настоящите вътрешни сили, които не искат да се променят нещата. Тези хора трябва да се подкрепят. Не е лесно да се освободят от капаните на бедността и интервенциите на организациите за развитие не са достатъчни за това. Кулиър предлага в книгата си The Bottom Billion четири инструмента , с които може да се помогне на бедните страни за излизане от от лошото им състояние. Това са:

• Помощ за развитие

  Първият инструмент е помощта за развитие, това е стандартният отговор на развития свят по отношение на проблемите на развитието на бедните страни. Помощта за развитие получава обаче все по-голяма критика, тъй като последните четиридесет години на помощ донесоха само малък напредък в най-бедните страни. Кулиър следователно е скептичен към призиви за обикновено инжектиране на повече пари за подпомагане на развитието на бедните страни, за решаване на техните проблеми в развитието. За Кулиър е ясно, че традиционната помощ за развитие има своите ограничения за решаване на проблемите за развитие на най бедния милиард население. Независимо от това,Кулиъртвърди, че помощта може да играе важна роля, когато тя е по-добре насочена към подпомагане на реформите и процесите на реформи с правилната комбинация от техническа помощ и се дават на страните, които са готови да подобрят управлението на бюджетната подкрепа.

• Военни интервенции

  Вторият и може би най-противоречивият инструмент е използването на военна интервенция. Кулиър твърди, че въпреки лошия опит от войната в Ирак и Афганистан, международната общност трябва да обмисли възможността за използване на военна интервенция в най-бедните държави като един инструмент за помощ за развитие. Кулиър дава примерите за Руанда и Сомалия, където той казва, че с по-решителна и своевременнаи военна намеса би могло да бъде предотвратено страданието на милиони хора. Като положителен пример за военна намеса Кулиър посочва Сиера Леоне, където британското правителство с относително малък брой войници успя да сложи край на кървавата гражданска война. Интересно предложение на Кулиър е че международната общност трябва да даде вид военна защита срещу преврати. Такава защита срещу преврати следва да бъде упражнявана само за демократично избрани правителства. Кулиър твърди, че това може да донесе по-голяма политическа стабилност и да улесни реформаторските правителства да вървят срещу военните интереси.

• Закони и харти

  Като трети инструмент Кулиър предлага използването на закони и харти. Един от начините е приемане на закон, с който се забранява депозиране на парите на корумпирани правителства в банки в развитите страни, като целта е от тези пари да се възползва бедното население. Във връзка с това Кулиър също предлага дружествата, които участват в подкупване да се изправят пред съдебно преследване в родните им страни. Освен променящите се закони Кулиър застъпва редица международни харти, които ще донесат ползи за реформиране на правителствата на най-бедните народи. Най-интересното от неговите предложения е харта за приходи от природни ресурси. Като част от тази харта Кулиър препоръчва договори за добив на природни ресурси, които да се сключват след спечелване на международни търгове. Това ще гарантира, че правителствата възлагат договорите при най-високата цена, а не при едно плащане на най-големия подкуп. Това също би трябвало да означава, че договори, които не са били възложени в прозрачен процес няма да бъдат правно обвързващи за реформаторските правителства.

• Търговската политика

  Като четвърти и последен инструмент Кулиър предлага търговска политика за обръщане на маргинализацията. Проблемът на най-бедния милиард население според Кулиър, не е, че те са били използвани от международната търговия и процесите на глобализацията, а по-скоро, че те са били заобиколени от глобализацията. Тогава Кулиър продължава да се застъпва за провеждането на активна търговска политика от страна на богатите страни, които биха помогнали на най-бедния милиард да изгради експортните си възможности.